Заливът на сънищата

Литературното творчество на Петър Константинов се характеризира с траен интерес към духовния свят на човека. В романите, разказите и повестите си той отразява възхода и крушението на нравствените идеали, на творческите въжделения и личното достойнство като смисъл и съдържание на човешкия

Предпочитани негови книги, някои от които претърпели няколко издания, са „Предание от изчезналия град", „Хаджи Адем", „Черкезките хълмове", „Ирмена", „Последната изповед", трилогията „Синият аметист" (романите „Изгревът", „Прощаване с пролетта" и „Разпятието"), „Времето на майсторите", „От душа и сърце", „Светилници в утрото", „Пътища на надеждата", „Пролетта на чувствата", „Сказание за долината на розите", „Авеню Фош", „Старият Пловдив", „Благословена земя", „Завръщането на Прометей" и др.

Романът „Заливът на сънищата” е част от семейна сага, в която основен проблем е не загадката от миналото, а нравствените изпитания на потомците, раздвоението на човешката душа в търсенето на истината и в създаването на собствените представи за щастие.