Моралната карта на България

Живеем в едно зашеметяващо време. Вкарани сме в пространствата поне на няколко реалности. Пред очите ни Земята се смали и стана наш общ дом. Човешкият ум промени изцяло бита ни. Другаруваме с непознати от Хелзинки и Хонолулу. Женим се за индуси или французи по интернет. Със сина си в Лос Анджелис общуваме и визуално по-истински, отколкото с дъщеря си от съседния апартамент. С един прякор (ник нейм) си правим собствен театър и се мултиплицираме в дете или жена, или възрастен педераст, когато, както и колкото ни се иска. Човешкият ум направи невъзможното възможно. Магията на причиняването - да управляваш апарат, който прави снимки на Марс или се движи на повърхността на Луната, не ни сближи. Отчужди ни. Ние се разминаваме от невъзможната свобода, която имаме. Загубихме не само идолите си, но - и най-важното - вярата в човешкия Разум. Прозряхме, че науката не е само добро. Тя ни изправи пред ада на собствените ни души. Масовите хипнози, масовите психози ни изправят ежедневно пред въпроса за избор, пред въпроса за морала. Ние не познаваме време, което е толкова снизходително към всички прояви на човешката ексцентричност в индивидуалното поведение. Дори в езика. Непукизмът и безотговорността на една млада дама, която искаше да стане музикален идол, без да се потруди да научи текста на известен световен хит на английски, й донесе световна слава.