Зоопаркът

Зоопаркът и Словото

"3" - като замръзване, подхлъзнало едно дълго "о-о" след себе си - закръглящо света в клетка - възклицание на вледененото очакване, че в клетката може да има живот(ни). Без главно "ж", защото в окръгления свят, където решетките са стени, всички неща са малки. И много. Човекът влиза в клетката на света сам. С единствената си обувка - Пътуващото слово.

Въздушните кръгчета по шията на жирафа го подхлъзват съвсем като онова дълго "о-о", след което обикновено всички останали букви мълчат. И тогава човекът разбира, че земята е кръгла - като "о". И това, че луната няма обратна страна - просто ние сме от другата страна на земята - и че в подножието на всяка пързалка има по един път. Не непременно гърбав. Но с достатъчно цветове, за да се чувства сам.

И докато човекът издирва земя, която непременно иска да назове, избира дървото, на което ще подпре не виждащите си патерици - окуцелите от дългото препъване в кръглите камъни думи, които винаги се усмихват, но само до средата на решетката.