Когато замисляхме тази книга, предполагахме, че това ще е повече или по-малко пълно събрание на животоописания на руските мъченици и подвижници на благочестието, поместени в съответствие с общоприетите образци - по месеци и дати. Но това би изисквало написването на всички животоописания, тоест много дълго време. Затова реших да ги помествам по епархии, месеци и дати. В книга I влязоха животоописанията на мъчениците и подвижниците от Нижни Новгород и областта.

Читателят може да ме упрекне, че животоописанията са различни по стил, че са написани с различна степен на чувството, че за едни подвижници жизнеописателят пише с любов, а за други - дори с някакво равнодушие. На това ще отговоря: постарах се да предам фактическата страна на събитията, истината, съзнателно не исках да я украсявам със своето собствено отношение или чувства. Много неща биха могли да се украсят с предположения, с фантазия, да се придаде на всичко завладяваща увлекателност, присъща на художествената проза. Но това би било излишно - така мисля. Помнех и завета, даден на писателите в този жанр от свети Димитрий Ростовски: „Няма да излъжа за светеца". Не би представлявало трудност да се приведат всички жизнеописания в един стил, да се уеднаквят, но такова изглаждане задължително би довело до загуби в същественото.

Всеки народ с право се гордее с културата си, с литературата си, но е полезно да се помни, че руската литература е съществувала и е била такава, каквато ние справедливо я обичаме и ценим, само защото нейният светилник се е запалил чрез Църквата от светлината на възкръсналия Христос, защото е имало Божии светилници - великите подвижници, молитвеници и нищелюбци. И не писателите са „осветили" опитна, когато са посещавали пустинята и нейните старци, но страдащите, изнемогващи души на писателите са се изцелявали и освещавали по молитвите на светите подвижници на тази славна обител.

Животът и смъртта на светите мъченици и подвижници е въплътен идеал на истинното, духовно и възвишено житие. И по тази причина той може да ни се стори странен и непонятен. Душата на някой подвижник е толкова чиста, свободна от всякакви греховни и помрачаващи помисли, че ни е трудно дори да си го представим. Затова не е лесно да се опише душевното състояние на този подвижник, то не прилича на нашето. Но аз не съм и дръзвал да го правя, а исках само читателят да получи душевна полза, като чете тази книга, и да може да каже: „Свети руски мъченици, изповедници и праведници, молете Бога за нас!".

От автора