Знаещите твърдят, че някога, в незапомнени времена, още в космическото безвремие, избухнала гигантска експлозия. Тя разпръснала огромната си енергия в пространството и може би тъкмо тогава от нея се отронила мъничка, херметично затворена капсула. Тази капсула носела в себе си различна, непозната, все още спяща енергия. Дълго се лутала капсулата в неизмеримия безкрай, между видимото и невидимото, някъде по средата между материя и неосезаемост.

През това време, сред бурята и катаклизмите на хаоса, се родила Планета, още една от множеството планети в Космоса. Мощни магнитни полета ту свивали, ту разпъвали ядрото й и я накарали да се появи на бял свят. С тяхната пулсираща енергия Планетата прите-глила към себе си малката капсула и предизвикала не едно деление в нея, докато невзрачната капсула не засияла със собствено излъчване и създала свой паралелен свят. Така новородената планета и малката капсула заживели съвместно.

Планетата бавно видоизменяла своето лице, определяла контурите си, сдобила се със собствена атмосфера и среда и един ден я нарекли Земя, а тайнственият елемент в капсулата бил лишен от форма, цвят и материално естество. Неговата природа била енергийна и зреела неуловима за човешките сетива. Това била Магията.

За разлика от Земята, Магията не се въртяла около собствена ос, нито пък кръжала около друга звезда в пространството, но и на нея й било присъщо свойството да се движи. Тя се разпростряла с ефирното си тяло във всички земни форми, кривини и кухини, покорила пределите на пространството и времето и сътворила паралелни светове на нашия реалния, човешкия.

В същото време на Земята започвал да кипи живот: измъкнали се от водите на Световния океан, живите твари, тласкани от своето предопределение, следвали естествената еволюция: едни се вкопчили в сушата, други превземали въздуха и се учели да летят.

Съществата, установили се на земната твърд, не само се приспособили и оцелели, но и успели след дълги усилия да се научат да променят природата за свое удобство и сигурност и така да развият свое мислене, да раждат нови идеи, което ги поставило пред всички останали живи същества във въздуха водите и сушата.

Те не спрели дотук, а се втурнали да разпространяват своите мисли, да осъществяват идеи и така да общуват помежду си. Последен, сред викове, жестове и знаци, се зародил езикът успоредно с усъвършенстването на мисленето.