Дълго време турската проза беше представяна от мъже, което наложи да се мисли, че писането е мъжка работа. В такава обстановка турската женска проза смело проправи пътя си и успя да се наложи категорично и по интересен начин. Новаторските търсения от 60-те години на миналия век в турската проза прозират и в творчеството на писателките от 90-те, обуславяйки развоя на тематичното амплоа и установяването на новаторските форми в турската женска проза: промяна във формата, богато разгърнат изказ, майсторско боравене с езиковия компонент, освободени от традицията наративни похвати.

Откриването на турската проза към света след 80-те, контактите със световната литература, развитието на свободата на мисълта, динамиката в социално-политическия живот, миграцията и урбанизацията през последните години и възникналите от това проблеми, противоречията на изконната връзка личност – общество са главните маркери и в творчеството на жените писателки. Новото е подходът в търсенето на начини за установяване на модерността, което се изразява в по-диференциран, аналитичен поглед конкретно към човека и към обществото като цяло; стремежът да се възприеме развитието на личността в различните й измерения, в различно време.

Общото в представените разкази е „брожението“ на авторките в пределите на реално и нереално, на преобръщането на ценностите, които сме мислили за непроменяеми. Децата, погълнати от града, тънката граница между добрина и жал, любовта и смъртта, природата на злото в живота, градският човек и душевният му мир – всичко това читателят преживява посредством езиковите постижения на разказвачките. Те ни пренасят в магическия свят на чувства и преживявания, на символи и цветаве, които наивно сме заобикаляли, категоризирайки ги като елементарни противоречия в себе си.

Авторките са от най-младото поколение турски разказвачки, преведени на различни езици. Пред нас се разгръща творческата безграничност – на освободения, „танцуващ“ изказ на Мюге Ипликчи; на вълнуващия наратив на Сема Кайгусуз. Налян Барбаросоглу ни отвежда в света на търсещите лъча в установения, но неприемлив порядък. Шебнем Ишигюзел и Хатидже Мерием свидетелстват за незатихващата следа на миналото във всеки миг. Айфер Тунч е поразителна с майсторското си проникване в сърцето на тъгата, вълнуваща с многопластовостта в темите си.

Макар и малък по обем, настоящият сборник с разкази на най-известните жени писателки от Турция дава ясна представа не само за стила и таланта им, но и за тенденциите в съвременната турска проза.

„Съвременна женска проза от Турция", прев. от турски Кадрие Джесур, Хюсеин Мевсим изд. „Жанет45" Пловдив, 2008

Авторките са от най-младото поколение турски разказвачка чиито текстове демонстрират отварянето на турската литература към световните образци и акцентират върху мястото на жената в обществото, социално-политическите промени и отстояването на свободата, както и върху последствията от миграцията и урбанизацията.

Из „Литературен вестник, 2009/брой 1”