Този на пръв поглед обикновен град, придобил съвременния си архитектурен облик през току-що отминалия XX век, съвсем не издава, че е един от най-старите градове в Европа. София крие старините си и пази своите тайни. Това е изразено и в нейния герб, чийто девиз: „Расте, но не старее!", сякаш е намерил разковничето на вечната младост. Едва ли някой би могъл да си представи например, че под сегашната улична настилка в софийски център се намират останките на цивилизация отпреди седем хилядолетия, а тракийско племе серди поставя началото на града преди повече от 2,500 години.

Освен с културата на античността, София, по думите на патриарх Евтимий (XIV в.), „ натрупва благодат" и през Средните векове, когато се прочува като „славен български град в пределите европейски". Епохите на Ренесанса и Просвещението градът преживява под чуждо владичество. Това вписва в неговия външен изглед островърхите минарета на джамиите, а в душевността на българите нюансите на една съвършено различна култура. Освобождението 1878) донася на София и радостта от избиването й за столица на възродена България.

В живота на кръстопътния град са оставени белези от стъпките на хилядни армии, предвождат от велики пълководци. Говорейки за София не би могло да не се спомене тракийският цар Ситалк (440-424 г. пр. Хр.), намерил смъртта си при битка в подножието на Витоша; македонските царе Филип II и Александър Македонски, преминавали с войските си по тези места; римският император Галерии, чийто роден град е Сердика (242 г. сл. Хр.); императорите на Рим и Византия Константин Велики (285-337) и Юстиниан I (482-565), които по произход и управление също са дълбоко свързани със Сердика... В този смисъл културните напластявания от историческото развитие на града представляват своеобразен резерват на отминали времена и епохи.

Вярваме, че настоящето издание ще позволи разходката из София да бъде приятна, а минутите, прекарани сред нейните старини, музеи и забележителности - незабравими.

НА ДОБЪР ЧАС!