Галапагос

"Галапагос" е любимото пътешествие на Кърт Вонегът в духовния свят на хуманността. Това е апокалиптична история, разказана с типичния за автора черен хумор, плод на несравнимото му въображение. Единствените живи същества, останали след катастрофата, сполетяла човешката раса, са еволюирали така, че вече да не могат да причиняват зло: те са беззъби и с плавници, вместо ръце...

След като жестока финансова криза унищожава световната икономика, група корабокрушенци заживяват на един от островите Галапагос. Покосено от епидемия, човечеството е лишено от способността да се възпроизвежда и постепенно загива. Единствените оцелели са шепата корабокрушенци, но с времето те претърпяват обратна еволюция и се превръщат в тюленоподобни същества с плавници вместо ръце.

Романът разказва за тяхното оцеляване през погледа на разказвача - духът Лиън Троцки Траут, който бди над човешката раса през последните милион години и е син на един от повтарящите се герои на писателя и негово фикционално алтер его Килгор Траут.

Подобно на шедьовъра на Вонегът "Кланица 5", историята в "Галапагос" е фрагментирана и на пръв поглед объркваща. Макар и не в пантеона на "класическите" творби на Вонегът, "Галапагос" е едно пътешествие из духовния свят на хуманността, предложено с неподражаем черен хумор и умело отвеждащо към важни послания. Без да разказва основните събития директно, а като ги полага в контекста на уж периферни случки, Кърт Вонегът създава свят, в който вярата в доброто у хората въпреки всичко съществува.

Кърт Вонегът, авторът на "Котешка люлка", "Закуска за шампиони" и "Кланица 5", умира през 2007 г. на 84-годишна възраст в Ню Йорк.

"И за пореден път Вонегът сочи с пръст човешката раса, обвинява я в създаването на ненужни технологии, във воденето на войни и в алчност... Вонегът е Марк Твен на постмодернизма." Ню Йорк Таймс Бук Ривю