Безпризорни ангели

Разкази

Според Ангел хората бяха простаци и животът постоянно доказваше това му убеждение. Особено съседите от кооперацията. Добре, че не му се налагаше да ги вижда често. Работата, с която се хвана, беше мизерна, но заради нощните смени не му се налагаше да се разминава със съседите си, за които твърдеше, че са пълни дебили.

Нощем си прекарваше времето в компанията на една машина за белене на картофи и няколко посърнали от безсъние женици, но с тях общуваше само мимически, заради постоянния шум. Благодарение на Ангел, на здравия му гръб и търпеливата му душа, доста хора ядяха готови салати – руска, италианска, европейска и най-вече картофена.

Светослав Терзийски, „Безпризорни ангели", ИК „Жанет-45", Пловдив, 2009.

Представителят на групата „Литература Диктатура" Светослав Терзийски дебютира с разказите от книгата „Безпризорни ангели". Историите ни срещат с доста колоритни персонажи, сред които се вмъкват и „безпризорни ангели", Херувими, архангели и всевъзможни паднали герои и обитатели на небесните селения. Динамичен сюжет, силна ирония, хумор, примесен с цинизъм са инструментите за справяне в баналния контекст на ежедневието.

Из „Литературен вестник”