Песента на кондора

АЗ

Аз съм река, тя ту тихи, ту бурни обрати редува,

от мисли и спомени снагата пенлива протяга.

Водопадът на бурните чувства бушува.

Радост и горест са двата ми бряга.

Аз съм поле безкрайно, широко и равно,

безсилно покой в леността да открие.

Не успя лековито и времето бавно

следите от грайфери по мойта душа да изтрие.

Аз като птица в небе устремена размахвам

крилата на мечтите, енергия черпя от цяла

Вселена, където и както си иска духът ми да

литне.

Аз бях океан, преливащ от обич и вяра.

Разливах от него на всичко и всеки, ала

любовта ми е вече със мяра и смятам

така, че ще бъде навеки.

Аз ту съм в съзвучие, ту съм сред хаос,

понякога точен, понякога грешен, с душа

ненаситна за радост, все още клоунът

намирам за смешен.