Разкопки и проучвания книга XXXVІІІ: Селищния живот в долината на средна Струма според античните епиграфски паметници

Долината по средното течение па река Струма - между Кресненския и Рупелския пролом, е една област, изключително богата на антични паметници и то най-вече на каменни паметници - повечето епиграфски и изработени от мрамор. Самата област е много добре обособена географски, което се е отразило и на нейното специфично историческо развитие. Данните на античните автори изрично сочат, че тази област от най-ранни времена е била обитавана от тракийското племе меди. То преминало редица перипетии в хода на историческото си развитие, за да отстои независимостта си както от опитите за неговото завладяване на някои от по-ранните владетели на древна Македония като Филип II и Александър Велики, така и по време на управлението на последните двама царе на Македония - Филип V и Персей. След ликвидирането на Македония като държава от римляните през 168 г. пр.Хр., медите са останали независими и са продължюхи традицията да нахлуват вече в римската провинция Македония, образувана след 148 г. пр.Хр. Доказателства за тези набези намираме както в редица сведения на античните автори, така и в някои от епиграфските паметници от съвременна Гърция.

Вече е установено, че римската администрация на провинция Македония е имала постоянни проблеми с медите чак до времето на битката при Акциум през 31 г. пр.Хр. Едва при походите на военачалника на Октавиан Август - Марк Лициний Крас-Младши - през 29-28 г. пр.Хр., римляните са установили траен контрол над земите на медите в долината на Средна Струма и са решили, че за да нямат повече проблеми с това войнствено племе, е по-добре да включат неговите земи в границите на римската провинция Македония (Геров 1961, 177). На практика тези земи стават североизточна част от провинция Македония, като точно тази част сега е в границите на днешна Република България.