Национално, балканско, европейско: конвергентност и дивергентност

Проф. Васил Проданов

В този труд са събрани доработени материали от проведената от Института за философски изследвания, съвместно с Министерството на културата и Академия за европейска култура „Орфеева лира" с подкрепата на Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси при Министерския съвет конференция на тема „Национално, балканско и европейско - конвергентност и дибергентност". Специалното внимание към тази тема не е случайно. Встъпването на България в ЕС ни включи в една система, в която се провежда специална политика на конвергенция на страната спрямо развитите западноевропейски държави. Към това се стремят обаче и всички останали балкански държави, опитвайки се да изпълнят едни или други изисквания, налагани им от Брюксел. В същото време обаче умножаващите се по брой балкански държави раздалечават помежду им предходни територии и народи и създават различни предпоставки за развитие. При това става дума за две противоположни тенденции, които не са от вчера, но особено силно се очертават от XIX век насам, когато с упадъка на Османската империя балканските народи един след друг започват да създават свои национални държави.

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД. НАЦИОНАЛНО, БАЛКАНСКО И ЕВРОПЕЙСКО - ДОГОНВАНЕ, ПРИБЛИЖАВАНЕ, РАЗДАЛЕЧАВАНЕ

(Васил Проданов)

1. Аморфните граници между национално, балканско и европейско

2. Конвергенции и дивергенции между балканските държави

ПЪРВА ГЛАВА. БАЛКАНСКИТЕ МОДЕРНИЗАЦИИ

1. Балканските догонващи модернизации: конвергентно-дивергентни отношения с разбитите европейски страни (Васил Проданов)

1.1. Опит за теоретично моделиране на конвергентно-дивергентните процеси

1.1.1. Фактори за различията в конвергентно-дивергентните процеси

1.1.2. Конвергентно-дивергентни идеологии и субекти на развитието

1.1.3. Различни абсорбционни капацитети на балканските общества

1.2. Вътрешно противоречивия характер на балканската държава като резултат и субект на конвергентно-дивергентни процеси

1.2.1. Идеалният тип на догонващата държава

1.2.2. Идеалният тип на придърпвано - подбутваната държава

2. Балканските модернизации и псевдоморфози (Валентин Вацев)

ВТОРА ГЛАВА. КУЛТУРНИ ТРАДИЦИИ И КУЛТУРНА КОНВЕРГЕНЦИЯ

1. Българите и европеизацията (Емилия Петрова)

1.1. Националната ни идентичност и европеизацията

1.2. Българската специфика и приобщаването

2. Образец и ситуиране на национално, балканско и европейски (Ивелина Иванова)

3. Българският имидж в контекста на „Балканското" (Христина Амбарева)

3.1. Българският манталитет

3.2. „Нещастни, по-нещастни, българи"

3.3. Българската култура

4. Да „построим" Европа с нови граждани

(Диана Данова)

ТРЕТА ГЛАВА. ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА И ОТНОШЕНИЕТО ИНДИВИДУАЛИЗЪМ - КОЛЕКТИВИЗЪМ

1. Културната конвергенция в обединена Европа и българските културни традиции (Мюмюн Тахир)

1.1. Културната конвергенция

1.2. Индивидуалистични и колективистични култури

2. Два типа индивидуализъм - исторически корени и съвременен смисъл (Иван Кацарски)

2.1. Контекст и подход

2.2. Типове

2.3. Типове индивидуализъм и типове репресивност

2.4. Несъстоятелна алтернатива

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ В ПРОЦЕСА

НА ДВИЖЕНИЕ КЪМ ЕВРОПА

1. Две възрожденски нагласи за европеизация

(Латьо Латев

2. Версии на българското месианство

(Нина Димитрова)

3. Опит за една метафизика на погледа: концептуален щрих (Ина Димитрова)

3.1. Арена на погледи

3.2. Черни кутии и критически патос

4. Мюсюлманите конвергентни и дивергентни . процеси 6 българското общество (Богдана Тодорова)

5. Особености и рискове на „мозаичната" идентичност (Борислав Градинаров)

ПЕТА ГЛАВА. БАЛКАНИТЕ И ГЕОПОЛИТИЧЕСКА КОНТЕКСТ НА КОНВЕРГЕНЦИЯ И ДИВЕРГЕНЦИЯ

1. Балканите след студената война - от разединение към обединение (Искра Баева)

2. Триъгълникът България - Европа - Русия: сходимост и разходимост (Васил Пенчев)

3. Концепции за национална сигурност на Балканите: модерна и следмодерна перспектива (Димитър Ганов)

3.1. Концепции

3.2. Осъвременяване

3.3. Човешка безопасност и национален суверенитет

3.4. Модерна и следмодерна перспектива за Балканите

Приложение: Идваме от миналото - отиваме в бъдещето