Erotapokriseis – Съчиненията от кратки въпроси и отговори в старобългарската литература

Тази книга е посветена на текстологията, източниците и литературните особености на кратките въпроси и отговори в историята на средновековната българска литература и книжнина. Съществува традиция в историко-литературните изследвания, в христоматиите и в антологиите на средновековни текстове, както и в справочните издания кратките въпроси и отговори в старобългарската литература най-често да се наричат "Беседа на тримата светители". В науката названието обединява всички въпросо-ответни текстове (анонимни и с имената на Василий Велики, Йоан Златоуст, Григорий Богослов или Йоан Богослов), без значение дали те представляват диалог или разговор между двама и повече участници. В процеса на проучването се установи, че под това название в славянските ръкописи всъщност се разпространяват дванадесет различни паметника, разнообразни по тип и структура. В известен брой случаи даден текст е засвидетелстван в повече от един превод. Голяма част от преписите имат компилативен характер и значителен по обем състав, в който са използвани гръцки извори, преведени в различни периоди от старата българска литература. Съчиненията не се състоят единствено от въпроси и отговори, но включват тълкования на важни текстове от християнския катехизис, поучителни пасажи и примери.

За целите на изследването са използвани преди всичко български, сръбски, молдавски и влашки преписи на въпросо-ответни съчинения, които се намират в славянски кирилски ръкописи откъм края на XII до началото на XIX в. Хърватските глаголически преписи се привличат повече като сравнителен материал. Руските и южноруските (украинските) по произход преписи се изследват тогава, когато съставляват част от историята на старобългарските текстове. Събраният материал показа, че съчиненията от кратки въпроси и отговори са разпространени не само в широк хронологичен обхват, но и на широка територия.