Избраницата на Константин Велики

Къде са се „срещнали" императорите Галерии, Лициний, Константин Велики, Констанс, Констанций, Фридрих Барбароса и Мануил Комнин с унгарския крал Бела III, с епископа на Кордова Осий (създал „Символа на вярата") и александрийския папа св. Атанасий Велики, с вождове на кръстоносците -Валтер Голтака, Петър Амиенски, Готфрид Булонски, граф Робърт Фландърски, херцог Роберт Нормандски и граф Раймон Тулузки, с българския кан Крум, с царете Самуил и Иван Шишман? В единствения европейски град, който от 20 века не е премествал административния си център: в София.

„Цял Помпей е под София", забелязал чешкият професор Константин Иречек, който от студент се задълбочил в миналото на българите й живял години наред тук. Всъщност, „помпеите" под деветхилядолетния град са няколко: Сердонполис, Сердика, Средец, Триадица... Материалните останки от техните истории се диплят на дълбочина до десетина метра под паважа на днешната българска столица. Но по-интересна за нас е аурата над свещените подвизи и тайнства, които са привличали тук богоозарените още преди светецът-император Константин Велики да избере през 315 г. селището за първата християнска столица на света с възторжения възклик: „Сердика е моят Рим!".

Макар римският сенат да не уважил неговия избор, София защити прозрението на богоозарения си покровител, а от общо 11-те селища, в които са проведени значимите за Светата Църква канонотворчески събори, днес само този град е в традиционно православна християнска страна.

Тази книга разкрива пътя на този велик град с неговите светители, делата на техните следовници, подвизите на възсиялите тук светци и тържеството на вярата, осветила нашата столица с великото име на Божието Слово Премъдрост.