Огледала на въображението

Огледала на фантазията

С всеки ден евтиният дървата за горене,

при то6а положение не е ли все едно

къде седя и пия гола бода?

Но няма да би угодя,

дори на смърт да ме влачите.

Не е беда, че за жалки петачета

три часа из джобовете си ровя.

Не е беда, че под небе отровно

в сиви дрипи треперя,

а с мозъка си храня

орли в Кордилиерите.

По-високо, по-високо

върху фантазиите,

както върху ски,

над всичко, което ви блазни -

над парите и парцалките,

над чаршафите за екстазни изри.

Ти, безкрайност,

ме опияняваш

по-силно, отколкото в детството цветче нетрайно.

Към теб, безкрайност,

към теб отправям взор.

Скоро

мускулите и костите ще се стопят от умора.

Аз

мога и сега

като червей под земята да ида,

мога и сега

десет планини на длан да вдигна,

а корпуса на вселената на рамо да понеса.

Дайте ми да зърна

снега на Лапландия,

с жарко дихание на бода ще го превърна!

Или, ако искате, вместо пламък на свещта

обесен клас ще забода.

Любовта

е просто мечта.

Тя ми даде тази песен.

Мечта!

Зад цепениците, където уютно мирише на плесен,

бузите ми да оближе слънцето се спуска пак

с жълта мутра на котарак.

Лежа на цепениците,

загар събирам.

-А над мен телеграфните стълбове

на хармоника свирят.