След пролетно равноденствие

"След пролетното равноденствие" е книга, в която мъдро се "съчетават" усещанията за самотност, дори за единственост в изживяването с внушителната пластика на живота като игра на подробностите. Това е един стремеж за доосмисляне на изживяното именно като среща между фактологията на битието и вечните ориентири, които придават същността в образа на живота.

Това е нещо като пътуване едновременно в две посоки - към миналото и към бъдещето. Ето защо и всяко "пристигане" не е на същото място, а при нещо като напомнянето на отговор на въпроса: Какво би било, ако...?

СЛЕД ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ

Уморени се разделяме със зимата,

стопили в пролетните вади своите съмнения,

замаяни от сън за приключения,

отново ще разбуним римите.

Преболедували живота си

в разсипаната пепел на кристални храсти,

нежността си с кроткото докосване събудихме,

и вековечната, разюздана хармония на лудите

за диви образи венчахме с тихи страсти.

През сънищата на невидими понтони,

пантеоните на вцепенени мисли някога издигнахме,

разцепихме дъгата на нерадостните пръски и изригнаха

опитомените поети, пак тях - тях, възкръсналите, гоним.

Отново пак враждите на историята преживяваме

ние, лунатиците на бъдеще замаяно

и докога ще гоним все съдбата си отчаяни?

- Пак помъдрели и затворени несретници оставаме.

Навън е вече пролет и хамутите на думите

ще окачим тук в утрото събудено,

разпрегнати ще тичат мислите учудени,

изтрезнели са пътеките за кръчмите и друмите.

Ще пресушим блатата на несретата, отнетото ни право над пътеките.