Източният въпрос, част 2

От парижкия конгрес /1856/ до Ньойския договор /1919/

Проф. Георги П. Генов е роден в гр. Котел през 1883 г. Специализирал международно право в престижни университети във Франция и Италия. Участва като експерт в българската делегация на конференцията за мир в Париж през 1919 г. Автор на монографията „Ньойският договор и и България", издадена на английски, италиански, немски и френски език.

Плод на научните изследвания на Генов, реализирани по време на специализациите му във Франция и Италия, е двутомното съчинение върху Източния въпрос - системен труд, посветен на външната политика на България и балканските държави, на балканската политика на Великите сили начело с Австро-Унгария, Русия и Великобритания. Това е най-пълно, то изследване на български учен върху Източния въпрос.

Вторият значителен период в научната и преподавателската дейност на проф. Г. Генов започва през 1921 и завършва през 1944 г., когато той е завеждаш Катедрата по междудържавно и международно право при Юридическия факултет на Софийския университет. В продължение на четвърт век проф. Генов води курсовете по междудържавно право, международно частно право и история на Източния въпрос (фактически курс по международни отношения).

Проф. Г. Генов, редовен член на Българската академия на науките от 1935 г., след 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на седем и половина години затвор. Помилван е, след като излежава две и половина години в Софийския централен затвор. Изселен от София в продължение на шест години, при невъзможни условия, до смъртта си през 1967 г. той завършва своя труд в 23 тома „Политическа и дипломатическа история на България". Членството на проф. Георги П. Генов в Българската академия на науките е възстановено през 1991 г.