Подбрани извори за българската история, Том 3 – Българските земи под османска власт. Българското възраждане

Турското нашествие и установяването на османска власт в българските земи представлява най-тежката историческа катастрофа в историята на нашия народ. Завоевателите унищожават българската държава и църква, варварски избиват и разпръскват българската интелигенция и напълно премахват или обезличават аристокрацията. Лишена от ръководна обществена сила, от държавна и църковна организация, България се превръща в провинция на Османската империя, а българският народ е обречен на безмилостен гнет и жестока асимилация. Османското владичество става пречка за нормалното, политическо и културно развитие на българите.

След налагането на османската власт в българските земи, завоевателите унищожават българските държавни институции и подлагат на разорение и разрушение множество селища. Българският народ преживява силен демографски колапс - населението силно намалява в резултат на масовите избивания, продаване в робство и принудително напускане на родните земи. Разстроена е и църковната организация - Търновската патриаршия е унищожена и българската църква изгубва своята самостоятелност в йерархията на източноправославните църкви.

Османската империя е вариант на близкоизточна средновековна държава, чиято политическа организация е основана на четири компонента:

-племенния строй на тюрките-огузи, развит на базата на номадския начин на живот;

-управленческото наследство на селджукския салтанат/XI-XIIIв./, обединил опита на малоазиатските християни и огузите, със силни византийски и ирански влияния;

-системата на управление на славяновизантийския балкански свят с високоразвита обществена и административна организация от средновековен европейски тип;

-политическата организация на наследниците на Арабския халифат в Азия и Африка.