Избрани произведения, том 5: Османска социално–икономическа история

Вера Мутафчиева е ученият, който отиде най-далеч и стигна най-дълбоко в ревизията на марксическите османски схващания още по време на комунистическия режим с конкретните анализи и изводите си в отделни частни изследвания, а след комунизма и в пряко масирано проблематизиране на схващането на османската история. Сред повдигнатите от нея напоследък принципни въпроси са периодизацията на Османската империя, като тя подлага на критика представянето на военноленната система от 15-16 век за „класически феодализъм", последван от дълъг период на „упадък" или разложение на тази система, в която новите моменти се въвеждат невзрачно като „промени". В тази връзка авторката задава въпроса: кой е всъщност „класическият" (развит, „висок") османски феодализъм - дали военноленната сис¬тема или по-скоро трябва да признаем формирането през 17 и 18 век на един по-зрял феодализъм с разпространението на неслужебно и безусловно земевладение (в нови, свързани с откупа на данъците форми като мукатаи и маликянета) и при растяща мощ на парична и поземлена аристокрация, кулминирали в децентрализацията и феодалната анархия през последната четвърт на 18 век. Същата авторка оспорва представата за „строг и последователен централизъм" и пълен „етатизъм" на Османската империя като базирана главно върху правна регламентация, която се разминавала значително с реалностите на силен „частен сектор" (даване на данъците за откуп, вакъфска градска собственост, значително де факто обръщение на земята). Тя разбива и представата за спахийството като главен феодален експлоататор (загатвайки, че не спахиите са собствено феодалите) и насочва вниманието към действителните едри земевладелци феодали, откупчици на данъци и пр. Най-сетне Вера Мутафчиева настоява за представяне на османския и източния видове феодализъм не като „специфики" по отношение на западния модел взет като мярка, а като равностойни форми. Всичко това, разбира се, ревизира не само схващания под знака на марксизма у нас - тогава би било от ограничено значение - а е принос към изучаването на Османската империя в международната наука, където тя е признат авторитет.

Проф. Румен Даскалов, преподавател в Нов български университет