Гео Милев в спомените на съвременниците си

Начетен, буен и вдъхновен, Гео дойде между нас и донесе тръпката на новото: той почна да славослови имена, които бяха непознати за нашата духовна общественост, и с това внесе сред спокойствието на традиционните ни схващания за проблематиката на писателя, на художника, на актьора раздвижване - и нов хоризонт почна да се очертава пред техните замисли...

Гео познаваше и големите класици на стиха и прозата и даваше верни щрихи, когато говореше за тях...

През тежките и усилни години на войната Гео замина за там, където не бе неговото призвание, но той изпълни достойно своята служба: бе му дадена да върши отговорната и опасна работа и той я свърши с всичкото решение на честен човек... Как бе оцелял, бе наистина чудо!

И ето, ний видяхме сред нас пак нашия Гео, осакатен, но с бодър дух и закалена воля за дело в живота. Страшното, което бе го възправило пред смъртта, не бе смирило неговото сърце, жадно за живот и творчество. И той пое своя път: поет, драматург, есеист и критик се очертаваха и крепнеха у него... Друг бе в схващанията си за живота Гео, но бе останал същият по възторженост пред делото на духа и вярата в тия, които даваха чрез своите видения и творческо прозрение смисъл и оправдание на живота.

Но сви буря - страшна и свирепа - и отнесе Гео: грабна го пред очите ни, за да не го видим повече.

ПРОФ. АСЕН ЗЛАТАРОВ