Любов в езерото на прокажените

"Вървях по безкрайните улици на вечния град и се питах

къде е посоката на посоките, къде е утробата на времето.

За два пътя на смъртните бях чувал - към боговете

и към жените,

на този огън и най-нисшата твар, и върховният разум

принасят семето си.

Там някъде сред диплите на есенния здрач до една локва ме докосна просякиня.

Лицето й бе набръчкано от умора, слабините й плачеха и пулсираха, накучваше.

Разтвори кафява шепа пред сянката ми

и през шепата просто не можех да премина,

защото дрипите й светеха, а бедрата скърцаха

като претоварена каруца.

Беше петнадесетгодишна. Просеше близо петнадесет години.

И кръстосваха дългите улици чистите дрипи на девицата

и очакваха мътните локви на вечния град да премине

нейният цар - стражът, съдията, водачът на колесницата."