Литература и Месианизъм

Руската литература на ХIХ век (от Пушкин до Чехов) създава империя на Духа, не "от мира сего", в империята на земното битие. Затова така наречената руска класика не се покрива със смисъла на понятието художествена литература.

Тя е единен литургически звучащ текст, въплъщение на литературен месианизъм, ярка теодицея и антроподицея, своеобразна сотириологична "земна" библия, отражение на Небесната. Литературния логос е призван да изнамери най-ефикасната противоотрова срещу духовната тлен на света и да възстанови нарушеното в битието равновесие. В такъв смисъл руската класическа литература се превръща в най-могъщото средство за възникването, утвърждаването и проповядването на идеята за спасителна мисия на словото в света като своеобразна цивилизация на Книгата се противопоставя на професионалния националистичен милитаристичен месианизъм. Спасението на битието чрез художествено-религиозния текст е една от най-светлите идеи в културната история на човечеството повтаря Пришествието на въплътеното в света спасително Слово.