Въглени под пепел.

Една книга със свежа памет за лагера Куциян и за "трудово-възпитателната" тухларница в Богданов дол.

Голямата изненада от книгата лично за мен има чисто човешки аспект.

Този слънчев човек Васил Мирчовски - в първите години на младостта си, в най-хубавите години - лагерист! Как е издържал да носи заключени в себе си близо половин век тези наистина живи въглени, как е успял да озапти езика си да не "изговори" през цял един съзнателен живот тази своя най-силна "пиеса", тази трагедия, в която главна "роля" играе самият той! А може би греша с това свое прибързано разсъждение? Може би Мирчовски е по-добър драматург, отколкото съм предполагала? Та какво е животът на човека, ако не една драма. Защо да не погледнем на книгата на нашия автор като на онази Чехова пушка, окачена някъде на сцената, за да гръмне на финала, но която ние, улисани в повърхностния пласт на житейския "сюжет", не сме забелязали? И ето – тя гръмва!

Проф. Надежда Драгова