Човекът е храм

ВСЕ ПАК ХРАМ

Мястото, където е заченат Човекът, е Храм,

Плачът, който оглася живота,

Майчиното мляко, бащиният допир,

Домът, в който за първи път усещаш себе си,

Прозорецът, от който идва първата светлина,

Улицата, от която достигат първите гласове,

Езикът, на който сричаш първите думи,

Денят, в който прохождаш,

Първото оглеждане в извора или в огледалото,

Нивата, засята от собствена ръка,

Масата с първите набрани плодове,

Небето със звездите и непознатите предели,

Първото обричане на Бога,

Първата среща с истината,

Първата любов, първото бащинство,

Първата смърт,

Войната, избегната, за да запази всеки живот,

Пътят, открит, за да покаже на всички,

Мисълта, която може с друг да се сподели,

Границата, която се преминава само с дарове...

Човекът е Храм.

Ако може себе си да познае

И да види себе си

Чист отвътре и отвън.