Албанската литература като огледало на народната душевност

Настоящото многоаспектно изследване не проследява историята на албанската литература в хронологичен ред, а систематизира съществени за представяната култура проблеми, явления и личности с оглед информираността на потенциалния български реципиент и областите на научен интерес на автора. Сравнително кратката първа част поставя три проблемни области за албанския език и култура: корените на писмено-литературната традиция, процесът на езиковата стандартизация и хетерогенността на албанската култура от различните албаноезични територии. Втора глава без съмнение е най-атрактивният раздел, тъй като запознава със самобитността на албанския фолклор. Трета глава разглежда ролята на личността творец в историята на албанската литература от началото на XX в. Най-широко място е отделено на съвременната география на албанската литература. Албанската литература като цяло е ангажирана литература, което означава, че анализът на темите и идеите често доминира над този на поетиката и изказа. Понятната интерпретация на явленията предполага и отклонение в извън литературното пространство - в особеностите на народопсихологията, историята и етнографията, а също известна енциклопедичност на изследването. Книгата е допълнение към изследванията на Тома Кацори, Боби Бобев, Бойка Соколова, Петя Асенова, Елена Атанасова и Грета Делчева в различни области на албанския език, история, политика и култура.