Животът свършване няма

Документална проза

Убеден съм, че талантът е дар Божи и че този, който го е получил, много често няма идея дори как е станала тая работа. Слава Богу, ще възкликна отново, че самият Бог не се интересува от професията, географското място и езика на избраните и благословените. В този смисъл, струва ми се, Андрей Симеонов е бил просто обречен - независимо по чия воля - да опише един друг живот и нов тип герой, които мнозина професионални писатели днес у нас още нямат възможността, нито намерението да обозрат и да прозрат. Особено в нашия специализиран век, когато всеки се е вторачил в собствената си градинка. Не е моя работа да правя анализ на тази необикновена, но и много истинска история. Просто не мога да се освободя от чувството, че Фитьо е изскочил направо от страниците я на Джек Лондон, я на Стайнбек или че социалните и психологическите му характеристики са били внимателно дообработвани от самия Иван Хаджийски. Толкова витален щурак се среща май за пръв път не само в съвременната ни литература, но и в родината ни, където животът не спира зловещо да ферментира, в страна, която, както и героите й, не е в състояние да осъзнае кое е добро и зло и накъде изобщо се е понесла в тия земетръсни времена и земи.

Рангел Вълчанов

Андрей Симеонов е роден на 14 април 1938 г. в Русе. Завършва медицина в София (1962). Работи в санаториумите в Трявна и Искрен (1962-1969) и специализира пулмолозия, хирургия и онкология. От 1969 г. е назначен в Клиниката по гръдна хирургия към Националния онкологичен център, където от ординатор става доцент и водещ хирург, известен в цялата страна. Ръководи клиниката от 1981 до 1996 г. Публикувал е над 80 научни статии у нас и в чужбина, има множество признати хирургични рационализации и изобретения. Човек с широки познания и интереси, Андрей Симеонов е автор на публицистични текстове във в. „Демокрация", на пътеписа „Непознатият остров Доминика" (2004), на неиздадени разкази, нобели и стихотворения. Дни преди да го победи болестта, от която години наред лекува пациентите си, д-р Симеонов предаде на издателство „Факел експрес" ръкописа на романа си „Животът свършване няма", журнален вариант от който беше публикуван в кн. 2 на сп. „Факел" за 2008. Андрей Симеонов почина на 20 юни 2008 г. в София.