Старобългарски речник – том 2 от О до Y

Изданието е подготвено от колектива на Секцията за история на българския език при Института за български език към БАН с отговорен редактор чл.кор. проф. Дора Иванова-Мирчева. И е в памет на един от най-значимите изследователи в областта на историческия развой на бълг. език, историята на българските диалекти, издаването на български исторически паметници проф. Кирил Мирчев, основател и завеждащ тази секция от 1951 до 1975 г.

Старобългарски речник том ІІ (от буква О до Ижица - това е 44-тата, последна буква от старобългарската азбука, която се е срещала в книжовните заемки от гръцки, има фонетична стойност и, в, у; а като числен знак е равна в глаголицата на 800, а в кирилицата на 400)

Речникът е тезаурус - съкровище, което значи, че селекцията не е подборна, а са включени всички думи в този корпус от паметници. Това са всички запазени старобългарски ръкописи - глаголически и кирилски от 10-11-и век, писани тук в българските земи. Това са 17 ръкописа, които славистиката започва да издирва и постепенно натрупва в продължение на 200 години. Речникът е направен по метода на съвременните тълковни речници - една дума се привежда в съвременната си форма и в гръцката. За първи път се прави и опит да се покаже разгърнатата семантична структура на думата - с всичките й значения, като се определя преносно значение и образна употреба на някои от думите. Отново за първи път се включват и старобългарски надписи. В останалите славянски страни няма такива. Това са 52 надписа, включени в речника. В края на статиите са дадени съвременни съответствия на всяка дума, извлечени от картотеките на БАН, от диалектния архив и топонимния материал. Събрани са и 277 нови думи, които досега не са влезли в подобни речници. Те са извлечени от откритите в последните десетилетия нови глаголически и кирилски ръкописи.