Дъщеря на небето

Един е от камък, а друг е - от глина, а аз

пък искря и се пеня! Със орис - измяна,

по име - Марина, аз пяна съм - морска и

тленна.

За тези, които от плът и от пръст са –

За тях са надгробните плочи... –

Покръстена в купела морски - на пръски

разбивам се все и клокоча!

През всякакви мрежи, през всички капани

промушва се моята волност. И искаш

къдриците мои да станат на земна

безчувствена сол ли?

Разбива ме всяко гранитно коляно, но пак

над вълните изскоквам! Възкръсвам със

всяка! — игривата пяна, аз - морската пяна

висока!