Пожелавам тази книга да бъде прочетена не само от богослови, а от всички, които чувствуват в сърцата си, че са християни.

Недоучените материалисти, които отричаха историческото съществувание на Господа Иисуса Христа, при хилядите исторически свидетелства, бяха изхвърлени зад борда на времето и сега никой не се осмелява да отрича историята. Но това не е достатъчно за да бъде човек християнин. Да чувствува той, в сърцето си, че е християнин, значи да вярва, че Иисус Христос, Синът Божий, Второто Лице на Света Троица, е истински Бог и съвършен Човек. „Господ мой и Бог мой!" - изповядал св. ап. Тома възкръсналия Иисус Христос. (Йоан. 20:28).

„.Бог истинен и се въплоти от Духа Светаго и Дева Мария и стана Човек." - се казва в Символа на вярата, формулиран на I и II Вселенски събори, - който ежедневно се чете на св.Литургия в църквите, а някъде се пее и от целия присъствуващ богомолен народ, - с който символ изповядваме нашата вяра. (Помествам Символа на вярата в пълнота, веднага след Съдържанието, преди текста на книгата).

Тази вяра пожелавам на всички!

Пълно неразумие е човек да се надява само на себе си в житейското море или да търси фалшиви и заблудни опори, вместо да търси помощта на Господа Бога, на Пресвета Богородица, на светите Ангели и на Божиите угодници - светиите. По-сигурно от това, ей Богу, няма! И като не забравя, че отвъд смъртта ни очаква вечност, която, каква ще бъде, зависи и от нас. Благодатната помощ, потребна ни за избягване на вечната погибел и за придобиване на вечния блажен живот, е на църковните тайнства, особено на тайнствата Изповед и Св. Причащение.

Историческите свидетелства за Божествеността на Иисуса Христа са на всяка крачка, стига човек да пожелае да ги види. В моята книга, например - разказът за действителните събития, които са се случили при и със св. Константин Велики, е само едно от тях.

Ще си позволя да завърша предпредговора със заключителните думи от една статия на отец Архимандрит Сергии (Язаджиев), в последния брой на списанието „Православно слово", които много ми допаднаха и харесаха за завършителни слова и на моя предпредговор: „И дано с будна съвест и чисто сърце да повтаряме докрай тези думи от молитвата преди Св.Причастие, съставена от св.Йоан Златоуст: вярвам, Господи и изповядвам, че Ти си наистина Христос, Синът на Живия Бог, дошъл в света, за да спасиш грешниците, пръв от които съм аз". Амин."