Дни на самота

Олга, щастливо омъжена майка на две деца, съвсем неочаквано се оказва изоставена от мъжа си. Следва разкритието за една продължителна изневяра, шокът от загубата на сигурния и улегнал семеен живот. На фона на аристократичния и сдържан пейзаж на Торино неаполитанката Олга използва дългите дни на самота, за да потърси дълбоко в себе си обяснение за внезапната криза и да излезе от блатото на депресията. На помощ й се притичва безличен и стеснителен съсед, който се оказва виртуозен музикант...

Елена Феранте, „Дни на самота", прев. от италиански Дария Карапеткова, изд. „Колибри", С, 2009,191 с, 10 лв.

Главната героиня на „Дни на самота" казва на едно място, че би искала да е различна писателка, която пише за жени с големи заложби, изричащи непобедими думи, а не наръчник на изоставените съпруги. Тя мечтае за писане, което оставя „Въздух в пролуките"; за истории, в които „отвсякъде да става течение". И макар че това е писане, което може да причини световъртеж, може да те доведе до „чернилката на ада", после неизбежно позволява издигане, свобода. Е, именно такова е писането на самата Елена Феранте. Тя прекарва героинята си през мрака, но за да награди с ново себеуважение и себедостойнство, и с увереността да живее.

Из „Литературен вестник”