ПРЕДГОВОР

Настоящият трети том на „Археология на българските земи" акцентува предимно на занаятите и художествените занаяти.

Бронзът заема особено важно място в бита на римска Мизия и Тракия. Тук колегата

Росица Ненова-Мерджанова акцентува върху три направления във всекидневния бит на етнически пъстрото население: части на колесници, бронзови съдове и лампи.

С нивото на медицината и фармакологията в този район на Римската империя ни запознава Надежда Кирова. Направена е основна типология на медицинските инструменти. Лекарското съсловие е било на почит сред цивилното и военното население не само тук, но и в цялата Империя.

Александра Милчева проследява пътя на луксозната керамика до нашите земи, ателиетата, начинът на разпространение и не на последно място местните производствени центрове. Очертават се зоните на влияние между Източните и Западните производствени ателиета на римския свят.

Боян Думанов прави обстоен анализ на ювелирството в провинциите Тракия и Мизия (Горна и Долна Мизия).

Камъкът има най-широка употреба в бита на хората. Светла Петрова и Румен Иванов са издирили по-важните каменоломни и кариери в дн. България през римската и ранновизантийската епоха. Направен е преглед на добива на камък в Римската империя, както и на различните открити досега каменоломни и кариери по дунавския бряг, между Дунава и Балкана, по Черноморието и южно от Хемус.

Христо Терзиев в една относително кратка, но много интересна статия коментира монетната експанзия в двете провинции, като прави съществени заключения за пазара и монетосеченето през II и III в. сл. Хр.

Последната работа е на Лазар Нинов. Прегледаният остеологичен материал показва каква месна храна са ползвали хората по тези земи.

Надявам се този труд да бъде приет добре от специалисти по археология и стара история, студенти и любители.

Проф. д. и. н. Румен Т. Иванов