Градове и други острови

Стиховете в тази книга на пръв поглед могат и да ви смутят – няма пунктуация, няма главни букви... Привидно това е един от онези досадили ни вече ръкописи, които повече приличат на главоблъсканици и единственото им послание към света и хората в него е „Виж колко съм оригинален и умен!“ Но щом започнеш да четеш стиховете на Станислава, се оказва, че не искаш това пътуване да свършва, защото с нея, развълнуван, потегляш на път и ти. И тук е следващата уловка – многото географски названия биха те подвели да погледнеш на книгата като на поетичен бележник от посетени туристически дестинации... ако не знаеш какъв е поводът на тръгването и каква е целта на пътуването:

и

нямаше никъде пътища

само в мен

или

в другите

другаде

някъде

някога

- - - - - - - - - - - -

и ме полази страх

че може пак да се родя

и да не зная пътя към сърцето

- - - - - - - - - - - -

не може никой да измисли този свят

освен ако не е

особен разказвач на приказки

или самотен гений

от епоса строя врата за живите

през нея преминаваме последни

издигам дом

във който да побирам

отпадъци от върхове

и бездни

Всяко едно стихотворение в тази прекрасна книга проглежда в съдбата ни на човеци – тук, във Верона или Кайро, на пл. Трафалгар или на Принцовите острови, в Дубровник или Венеция, Керамоти, Тоскана, пустинята, Адриатика... – и ни връща към въпроси, които все по-рядко си задаваме, кара ни да мислим, преживявайки. Тъкмо това е и най-големият успех на авторката, за която не съществуват неща и понятия с главни букви – по простата причина, че всичко е едно и еднакво важно. И която със заразяваща ведрост ни води из кръговете на съвременния рай.