Град на демони и богове

Да съградиш град: да го създаваш от останките на градове, издигали се на едно и също място, един след друг, век след век; да го населяваш с призраците на живели в тях хора, с техните записвани или измисляни дела и думи, с предания и спомени. Да бродиш из - и над - улиците на Града, да усещаш мириси - някогашни и сегашни, да вкусваш-припомняш плодове, земи, цветове, звуци... Да отгатваш скритото, уж завинаги затрупано - от времето, но и нарочно от човеците.

Да съградиш Града: Града на Миналото, съхранявайки го за Бъдещето...

Начинанието е изключително: най-вече защото Марияна Фъркова, събирайки и боравейки с огромно количество факти, не е и помисляла да се ограничи с простото им излагане и интелигентно и съвременно осмисляне. Поставила си е - и постигнала! - надхвърляща цел: да долови и оживи свързващия, преливащо променящ се, но и съхранил се същностен Дух на Града.

Великолепна, майсторска находка е героят, водещ повествованието: шизофреникът-потомък, начетен, параноичен, прозиращ, обсебен от Града. Неговото съзнание, привидно неуверено и непоследователно, единствено се оказва подходящо да обхване и съзре-разбере епохи и подробности - "всичко, което е отминало само привидно".

Авторката не претендира за пълна изчерпателност и безпогрешност при представянето на историческите факти - това би било непосилно при този обем и качество на книгата: тя е белетристика, но отнасяща се към историята ерудирано, честно и обективно - доколкото това е въобще възможно по отношение на миналото, пък дори и недалечно.

Екатерина Йосифова

Марияна Фъркова, "Град на демони и богове", изд. Фън Тези , С. 2009,320 с, 15 лв. След "Светът около мен" (2007) Марияна Фъркова е написала нова проза, която вече е друга - сякаш с напуснала стаята на първия си роман и се с озовала на улицата ла втория. Това е отново градски роман, но вече не интериорен, а екстериорен, влюбен в града по начин, който го изгражда, разгражда и отново съгражда в едно надредно, утопично транс историческо пространство, където съществуват - от разни епохи - хора и улици, град като Град,.. Получило се е гигантско вместилище, което ползва за алиби разказа на/за отдадения на града изящно налуден главен герой. Казват, че Кюстендил е този град? Кой знае.

Из „Литературен вестник”