Да говориш на вятъра: История на идеята за комуникация

“Да говориш на Вятъра. История на идеята за комуникация” на Джон Дърам Питърс предлага удоволствието от срещата с необикновен поглед към необятния свят на историята на идеите и показва как общуването определя същностна характеристика на човешката природа. Книгата е истинско интелектуално предизикателство към изкушените от знанието читатели. Тя е насочена към журналисти, историци и теоретици на масовите комуникации, философи, историци и широк кръг читатели, които се интересуват от проблемите на комуникацията.

Изследването на Джон Д. Питърс "Да говориш на вятъра: История на идеята за комуникация" предлага интересен поглед към историята на човешкото общуване в различните му аспекти и философското му осмисляне.

Питърс търси в античността началото на историята на идеята за комуникация. Сократ от Платоновия "Федьр" задава основите, в които оттогава насам се разсъждава за човешката дискурсивна дейност: еротичния живот на диалога. Притчите, приписани на Исус, предлагат друг поглед: непроменящо текста и отворено разпространение, адресирано до всеки интересуващ се. Тези две концепции за комуникацията продължават живота си и днес. Питърс разглежда ранното християнство в съчиненията на св. Августин, който обсъжда връзката между един и друг дух и предпоставя как трябва да протича общуването. Британският емпиризъм в лицето на Джон Лок ни дава първата философски издържана употреба на понятието комуникация като главен принцип на речта и езика.

"Да говориш на вятъра: История на идеята за комуникация" е книга за история на идеите и се анализират и философските съчинения на Хегел, Маркс и Киркегор. За Хегел проблемът на комуникацията е не толкова да се установи контакт между хората, колкото да се създаде: помежду им мрежа от социални връзки Маркс в ранните си работи изследва нещастните връзки между субекта и обекта. Анализът на Маркс на обърнатия с главата надолу свят на парите и стоките предвещава много от по-късното мислене за загадките на опосредстваната комуникация и склонността й да изразява несвойствени същности. В края на краищата парите са вид медия - не просто като средство на размяната, а и като средство на репрезентацията. За Киркегор директната комуникация е невъзможна, а по-скоро е верига от намеци и уклончиви отговори.

Способността да участваш в комуникация извън тялото е централна тема и в интелектуалната рецепция на телеграфа, телефона и радиото, както и на спиритуализма. Спиритуализмът и по-късно психическите изследвания са главните средства за формирането на идеи за комуникацията в края на XIX и началото на XX в. Думите, гласът или образът на мъртъв или отдалечен човек, канализирани през чувствителния медиум - това е проектът, общ за електронните медии и за спиритуалистичната комуникация. Всъщност всяка опосредствана комуникация е в известен смисъл комуникация с мъртвите, доколкото медиите могат да съхраняват "фантазмите на живите" и да ги пускат на плейбек и след телесната смърт. Тази идея е отразена в литературата (Н. Хоторн, Х. Мелвил, У. Джеймс, Едгар Алън По, Ралф Уолдо Емерсън, Кафка) и в печатните периодични издания от края на XIX и началото на XX век.