Хроника на бунтовните години

Има едно предание, според което през 1864 г. Мидхат паша отивайки да възглави администрацията на Дунавския вилает, пренощувал в Шумен. Там рано сутринта бил събуден от звъна на казанджийските и железарските чукове. Когато пашата запитал, кой вдига толкова голям шум, му било отговорено, че това са българските занаятчии, които започват рано работа. "А кога турците започват работа?" - запитал отново Мидхат паша. Отговорено му било, че турците не практикуват занаяти. Нишо друго повече не казал бъдещият турски реформатор, освен че "няма дълго да властвуваме над българите".

Не било далеко това време. Народният гняв и жажда за национална свобода достигат своя връх през тревожния и съдбовен АПРИЛ на 1876 г. Но той е предхождан и от други народополезни дела, довели до най-благоприятни условия, за да бъде извършен величавия подвиг на априлци.

Това време е отминало, но документалната му картина е пресъздадена в редица исторически произведения. Посредством тях ние се пренасяме и в други не по-малко значими събития и революционни дейности, участниците в които заемат достойно място в Пантеона на безсмъртието. Такава участ, въпреки малката си известност, се отрежда и на дейците от Русенския революционен комитет и въстаниците от Червеноводската чета "КАРАН". Самият факт, че под нейното знаме през следващата 1876 г. са били честити да се закълнат юначните момци

на Ботев е оше едно ярко доказателство за самоотвержената им бунтовническа изява.

Всяко време ражда своите герои. Периодът по време на Руско-турската война и след Освобождението на България също има своите имена. Към техния списък се числят много знайни и незнайни герои, животът и делото на които не трябва да се забравят.

Годините ще отмерват човешкото летоброене, ше идват нови поколения, а родовата ни памет ще продължава да съхранява патриотичната вяра и нравствен пример на онези, които обезсмъртиха живота си, пренасяйки го в саможертва за свободата на Отечеството.

Автора