Непубликуван дневник 1986-1992
В момента не е в наличност
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Николай Хайтов
- Издателство
- Захарий Стоянов
- Народност
- българска
- Година
- 2009
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 248
- ISBN
- 97895409004368
За книгата
Непубликуван дневник 1986-1992 от Николай Хайтов излиза в навечерието на 90 години от рождението на народния писател. В различни години досега бяха публикувани четири части от дневниците на Хайтов. Това е петата част и първата,
която се обнародва след кончината на писателя. Тя обхваща интересен период -
годините преди и след голямата промяна, и отразява отношението му към събитията
тогава - едните, предшестващи 10 ноември, и другите - първите стъпки на демократичния процес след тази дата. А всички, които познават големия творец, знаят, че равнодушието към това, което ни заобикаля, му е абсолютно чуждо. В дневника има размисли, предизвикани от „видяно и чуто", бележки от пътувания на писателя с поучителни впечатления, записани сладкодумия и мъдрости, а така също и равносметка за стореното по дни и години.
Дневникът, макар някъде да е на места телеграфно кратък, не скрива колоритния език
на писателя, усета му за словото и слога.
Дневникът е още една възможност да се докоснете до големия талант на писателя воин, до неговия „чепат" характер, до поведението му като народен трибун, нравствен и духовен учител на обществото и боец за оцеляването на Отечеството.
Никорлай Хайтов, "Непубликуван дневник 1986-1992", изд. "Захарий Стоянов", С,
2009 248 с, 8 лв. Хайтов е сред малкото (дали не единственият?) български писател, който приживе започна публикуването на своите дневници, Сега - петата част -излиза след неговата кончина и обхваща граничните години 1986-1992. Но и тя би могла да се яви преди смъртта му - никъде не се различават страници, прикътали „забранено" знание, "тайна” информация. Дневник за своевременно публикуване. Най-привлекателните места в книгата са тези, в които се обсъждат детайли от писателския занаят.
Из „Литературен вестник”