Фирмин

"Винаги съм си представял, че историята на живота ми, ако и когато я напиша, ще започва с велико първо изречение: нещо лирично като Набоковото „Лолита, светлина на живота ми, огън на слабините ми“, или пък ако лиричният тон не ми се удаде – нещо помитащо, както при Толстой: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.“ Хората си спомнят тези думи дори когато са забравили всичко останало, свързано с книгата. Стане ли въпрос за първи изречения, най-доброто според мен е началото на „Добрият войник“ на Форд Мадъкс Форд: „Това е най-тъжната история, която някога съм чувал.“

Така започва забележителната история на Фирмин, градски плъх, роден в западащо бостънско предградие през 60-те. Фирмин чудодейно се научава да чете, дъвчейки гнезденцето си, направено от книги. Скоро той се отчуждава от семейството си, разбира, че не може да общува с хората, от които се възхищава, и установява, че начетеният плъх е самотен плъх.

Дебютният роман на Сам Савидж е удивителна история за зрелостта на един образован и начетен градски обитател – гризача Фирмин. Той е роден в мазето на една западаща книжарница и е изтърсакът в семейството на мама Фло, която прави конфети от “Моби Дик” и “Дон Кихот”, за постелите на потомството си. Тъй като е тринайсети подред и хилав, Фирмин е оставен да се оправя сам и да проумее, че книгите са единствените му приятели. Той се превръща в безнадежден романтик, отдаден на поглъщане (понякога и буквално) на големите книги на човечеството. Фирмин с болка е установил, че никога няма да заприлича на своя герой Фред Астер, но наблюдава с възхищение книжаря Норман Шайн и храни надежди, че ще заслужи одобрението му, докато онзи не се опитва да го отрови. Все пак и на неговата улица огрява слънце, когато самотният впиянчен и остро-интелигентен автор на научна фантастика Джери Магуун го взема за домашен любимец. Джери учи Фирмин да слуша джаз, ходи с него на кино и му показва писателския живот. Скоро обаче крехкото им щастие е заплашено от план за благоустройство на квартала, свързано със затваряне на книжарницата и любимия кино-салон.

В този оригинален и честен до болка химн-прослава на мъките и радостите от литературата, Сам Савидж вплита собствените си съмнения и копнежи в незабравимия образ на плъха Фирмин.”

Publishers Weekly

За превода на "Фирмин" Надежда Радулова получи градата "Кръстан Дянков" /2009г./