"Имигрантката” е заглавието на най-новата книга на германеца Румен Еверт, чиято съдба е тясно свързана с България. В този роман се разказва за 24 часа от живота на една 40-годишна жена. Всъщност става дума за целия й живот и за такива вечни теми като правото на избор и тежкия му кръст, търсенето на лична свобода и мъчителното й отстояване, готовността за компромис и високата му цена. Ситуирани в емигрантската среда на Виена през 90-те, както и в социалистическа България през 70-80-те години, тези вечни теми придобиват съвсем конкретни очертания и ни превръщат във все по-ревностни читатели на една лична история − съдбата на българката Лена, работеща нелегално като келнерка във Виена. Романът на Еверт грабва с човечността си и с реалистичните картини на България в епохата на непробиваемия соц и последвалия го първоначален хаос на демокрацията.

Маринела Липчева

В „Имигрантката“ Румен Еверт представя един ден от живота на млада българка, която работи като келнерка във виенски локал. Той ни взема на пътешествие в миналото на героинята, води ни през детството и юношеството й в едно родопско село, през изпълнения със студенина, насилие и унижение брак, през опита за промяна в големия град с двамата й синове, както и бягството от родината след падането на комунизма. Лена Иванова попада накрая в един виенски локал, където сервира на посетителите напитки и храна, но в същото време има сърце за техните проблеми и грижи.

Връщайки лентата назад, авторът описва открито и безпощадно съдбата на героинята в цялата й трагика и суровост. Въпреки това читателят не изпитва съжаление към героинята, а много повече възхищение, признание и респект за нейната силна воля и твърдост. Проследяваме историята на Лена през нейните очи, споделяме нейните мисли, чувстваме болката й. Пътешествието през живота на Лена е тъжно, напрегнато, но и на места невероятно комично.

Сузан Махмуди