Дойранската епопея (1915-1918)

Фототипно издание.

Приложение: 6 автентични цветни карти на бойните действия, автентични снимки, скици, оперативни заповеди и други документи от военните действия, водени от 9-а пехотна Плевенска дивизия над Дойран.

Предговор: Цочо Билярски.

Букурещкият мирен договор от 1913 година донесе на българите от Южна Добруджа, Вардарска и Егейска Македония най-жестокото и най-варварското робство през цялата ни история. Най-варварското робство, защото "православните" сърби, гърци и румънци още преди подписването на договора подложиха на най-жесток геноцид българите в окупираните територии. Геноцид, пред който петвековното турско робство изглеждаше като детска забавачница, защото нашите съседи, "православни християни", веднага затвориха всички български училища, читалища, митрополии, църкви и манастири. Говоренето на български език стана углавно престъпление и българчетата в училищата започнаха да учат сръбски, гръцки и румънски езици с нови "учителски" похвати и методи - главно бой без мярка, с юмруци, ритници, тояги и всякакви други подръчни средства, попаднали в ръцете на озверелите чужди учители - асимилатори.

Това кърваво "християнско" робство над съотечествениците ни бе главната причина България да се присъедини към Централните сили в Първата световна война. Защото само те, Централните сили, обещаваха освобождението на поробените българи и приобщаването им към майката Родина.

Водена от тази национално патриотична идея, нашата армия показа чудеса от храброст и блестящи примери във военното изкуство. Българските полкове и дивизии, водени от изключително талантливи офицери и генерали, смаяха света със своите подвизи срещу далеч по-многобройните, по-добре въоръжените и отлично снабдявани войски на Тройното съглашение.

Един от най-епичните моменти, един от най-героичните подвизи на доблестните български войници и офицери, сътворени през Първата световна война е Дойранската епопея. Българските войни от Девета Плевенска дивизия, добре подготвени и изкусно ръководени от прославения генерал Владимир Вазов, дадоха безброй уроци по бойно майсторство на прехвалените френски, английски, руски, гръцки и сръбски войски. И точно тези уроци бяха една от причините "миротворците" от Париж да бъдат толкова жестоки, нагли и арогантни при подписването на Ньойския договор с България. Защото именно Дойранската епопея на Плевенската дивизия удължи с поне още една година Първата световна война.

А тези уроци по военно изкуство, героизъм и саможертва са описани по превъзходен начин от бележития военен историк и държавник генерал Никола Недев (тогава майор от дивизията) в прочутата му книга "Дойранската епопея".

В книгата си генерал Недев разказва много увлекателно за всички епизоди от епопеята и посочва имената на загиналите за Родината, за свободата на поробените си братя български войници и офицери заедно с много снимки, които илюстрират ежедневието, героизма и величието на нашите войници.

Сигурни сме, че издаването на тази книга ще възкреси спомените за славните подвизи на българската армия, ще засили гордостта и самочувствието на всеки българин и ще издигне най-величествения паметник в сърцата и душите на всички българи, потомци на дойранските герои.

За да се знае надлъж и нашир какви деди и бащи сме имали и за да следваме техния пример за опазване честта и свободата на милото ни отечество България.