De Profundis: Глас от бездната

Настоящата книга предоставя уникалната възможност да се надникне в най-съкровените мисли на твореца и човека Оскар Уайлд в най-преломния момент от неговия живот – присъдата за хомосексуализъм и двугодишния престой в затвора.

През 1892 г. Уайлд и младият лорд Алфред Дъглас, когото писателят галено нарича "Бози", стават любовници. Тяхната връзка продължава до май 1895 г., когато Уайлд е осъден. Докато авторът излежава присъдата си, той не получава нито едно писмо от своя бивш любовник, което го подтиква да излее цялата мъка, съжаление и болка, които чувства, върху хартия. Така се ражда "De Profundis: Глас от бездната" – дълбока и изстрадана творба, написана под формата на писмо, адресирано до лорд Дъглас, в което Уайлд не само описва тяхната връзка, но и разсъждава над своя живот и над живота въобще; над страданието, човешката природа и артистичния темперамент.

В продължение на 50 години оригиналният ръкопис се съхранява в Британския музей съобразно желанието на Оскар Уайлд, който е искал не само обществеността да научи неговата версия на събитията, но и да възстанови доброто име на потомците си.

Произведението, написано в затвора в Рединг, несъмнено е най-интимната и автобиографична творба, която Оскар Уайлд някога е създавал; прозорец към най-съкровените кътчета в душата на една от най-значимите и противоречиви личности на своето време.

С есето "Душата на човек при социализма", също включено в книгата, Уайлд с

гръм и трясък се включва в ожесточения дебат между либерали и консерватори

относно положителните и отрицателните страни на социализма. Идеите, които

писателят излага, са смели, оригинални и дори скандални за времето си –

както впрочем и самият той.