Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война

“Канон” в Древна Гърция е означавало мярка, а “литературният канон” постепенно се е превърнал в начин да се измерва значимостта на явленията във всяка национална литература. Само че кой и как е определял тази значимост? Кои са били институциите-диригенти на литературния вкус? И преди всичко: какво е оставало извън единствения Канон? На тези и други въпроси се опитва да отговори поредицата Неслученият канон. Първата книга „Български писателки от Възраждането до Втората световна война" е посветена на научния опит да бъде реабилитирано женското писане в българската литература. Сборникът съдържа статии на български литературоведи, които разглеждат от една страна проблемите на пренебрегването на жените писателки и техните произведения, а от друга - механизмите на компенсация чрез които все пак българската женска литература е оцеляла през десетилетията. По тези теми мнение дават както утвърдени литературоведи, така и млади автори - от Милена Кирова, Милена Цанева и Инна Пелева до млади изследователи и докторанти.

Каква е цената на литературната слава, която една жена трябва да заплати, за да бъде наречена велика писателка или поетеса? Как Багряна възприема и преосмисля „мъжките" ценности на романтическата възвишеност? Каква писателка е можела да стане Мария Грубешлиева? Въпросите се отнасят до случилата се литературна история и до несъстоялата се, осуетената „женска" литературна история. Понякога литературните анализи се оказват недостатъчни и се налага да се докоснем до биографиите на писателките и духа на времето. Припомнени са забравени факти и произведения като литературният скандал между Ана Карима и Евгения Марс, който довежда до съдебен процес; предизвикателното поведение на една българска интелектуалка от XIX в. (Екатерина Каравелова); литературният опит, заключен в писмата на Мина Тодорова. Ребусът на забравената литература предизвиква използването на интересни изследователски методи като социологията на Пиер Бурдийо и психоанализата на Ана Фройд.

Заслужава си да се отбележи също така и това, че сборникът не съставя песимистична картина за литературната съдба на българката. Все пак това е книгата, от която можем да научим как българската писателка феминистка Ана Карима изпреварила Вирджиния Улф в идеята за „собствена стая" и самостоятелно интелектуално развитие на жената. Сборникът би могъл да бъде полезен за изследователи и студенти, поучителен за младите писателки и забавен за литературните фенове.

СЪДЪРЖАНИЕ

Милена Кирова Жените и канонът: мярката, която не е една

Катя Станева Жените писателки през Възраждането

Иван Радев Българският стих и възрожденката на 70-те години

Илиана Павлова Екатерина Каравелова. Занятията за ума и тревогите на сърцето

Албена Стамболова Лора Каравелова. Психоаналитичен портрет на една дама

Кристина Йорданова И наяве, и насън: Мина срещу „Мина"

Живка Симова Евгения Марс - във и отвъд маргиналността

Инна Пелева Български писателки - формули на неуспеха

Радослав Радев Ана Карима - жената-творец, пророкувана да бъде „майка на това, което ще дойде"

Милена Кирова Мара Белчева, или изборът да бъдеш Ехо

Амелия Личева Екатерина Ненчева: кокетиране с мрака в домашна обстановка

София Ангелова Жената чужденка - „Царица Теодора" на Вела Благоева

Калин Михайлов Между „детинското" и „детското". За религиозните мотиви в лириката на Дора Габе

Кристина Йорданова Дора Габе и способността за спомен

Милена Кирова Между пътя и мястото. За половата идентичност на текста-Багряна

Огняна Георгиева-Тенева. С Клио и Мнемосина. Как разказва Фани Попова-Мутафова

Кристина Йорданова Фани Попова-Мутафова като идеолог на патриархалността

Дария Карапеткова Италия в житейския атлас на Фани Попова-Мутафова

София Ангелова Жените и историята в романите на Яна Язова

Милена Кирова Романът Харитининият грях и греховете на литературната критика

Татяна Ичевска Анна Каменова и нейното Неповторимо

Албена Вачева Поезията на Магда Петканова - женското усъмняване и идеите на Родно изкуство

„Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война", съставител и редактор Милена Кирова, изд. „Алтера, София, 2009,18 лв. Милена Кирова продължава едно усилие, започнато през 90-те по запълване и конструиране на „(нeслучилия се канон". Сборникът създава „политопичен" и „полифоничен" канон от критически рефлексии върху българската литература, писана от жени. Маргиналността на женското писане спрямо каноничните структури е многократно теоретично коментирана, като тачи книга се стреми да направи крачката към едно по-детайлно и многостранно вписване на имена и почерци. Опитът е сигурен пробив, когато е гарантиран и подплатен както от утвърдени литературоведи -Милена Кирова, Милена Панева, Катя Станева, Инна Пелева, така и от млади автори, изследователи и докторанти.

Из „Литературен вестник”