Разкопки и проучвания – книга XXХІІ: Късноенеолитното общество в българските земи

Историята на праисторическите изследвания на Балканския полуостров е почти вековна. Започва като емпирично натрупване на материали и откъслечни факти за бита и културата на обитателите на Балканите и особено на Централните им дялове. Публикациите на резултатите от археологическите разкопки като правило засягат обнародването на конкретни факти и предмети от различните обекти. През втората половина на отминалия век се наблюдава изключително висок ръст на теренната работа по разкриване и проучване на културните пластове на праисторическите селищни могили при това върху целите им площи. Натрупват се нови сведения, позволяващи реконструкция, както на бита, така на духовния живот на обществото. Независимо от това, поради обективни причини, в реконструктивния модел за строеж на обществото и на общественото поведение се прилага старата еволюционистично-егалитарна обществена теория, с която се прави опит за обяснение на станалите вече трудни за обяснение и включване в рамките й нови данни. Прилага се с еднаква валидност за твърде различните по характера си ранни общества, които се развиват в нашите земи в продължение на няколко хилядолетия - от ранната новокаменна до късната бронзова епоха. Така обществото изглежда лишено от естествената си възможност за развитие. То се приема като непроменлива даденост.

Това е и главната причина да съберем на едно место всички известни днес нови и не до там нови данни и да се опитаме да покажем развитието на структурите на едно ново по същество общество- обществото на късната каменно-медна епоха. Време, през което са достигнати изключително високи нива на развитие, някои от които дори изпреварват историческият си момент. Анализът на данните по раздели в настоящия труд ни дава основание за очертаване на нова по форма и съдържание обществена картина, която бележи връхната точка в развитието на една обществена формация, както и настъпването на драматичния й край.

За по-голяма яснота тук ще отбележим, че приемаме добре известната постановка за миграционния произход на най-ранната неолитна култура на Балканите. Донесена е тук от мигриращите групи население от Мала Азия към сърцето на Балканския полуостров. Те донасят със себе си и патриархалната дуална обществена организация, но все още базирана на кръвно родствения принцип на структориране и функциониране- обстоятелство, което характеризира публичния живот до средата на каменно-медната епоха, когато настъпват резки промени във всички сфери на живот. До този момент се осъществяват бавните процеси на промяна в общественото поведение на всички производствено-битови, религиозни и правови норми на живот, упражнявани главно в границите на отделните племенни групи. Изглежда някъде около средата на енеолита в Тракийската низина се развиват процеси довели до осъществяване на организирана експанзия от страна на обитателите й по отношение на тези от прилежащите й области. Именно това действие дава възможност за създаване на качествено нова обществена организация, отличаваща се с непозната до този момент форма на централизация на управлението във всички сфери. Преминава се от кръвно родствените локални обединения към създаване на голям териториален племенен съюз, на федеративна основа, с произтичащите от това промени във всички сфери на живота. Създават с надплеменни "граждански" и религиозни властови управленски структури, чиито решения стават задължителни за всички негови субекти. Именно на изясняването на тези промени в цялостното поведение и структуриране на всестранната дейност на обществото през втората половина на каменно-медната епоха е посветено следващото ни изложение.