Признанието

Главната героиня в романа -Теодора Владикова, е с няколко написани романа със сюжети от древногръцката, от римската, изобщо от световната история и митология. Те са с голяма художествена стойност, но за съжаление не наложеното й още име на писателка е основната причина да не се реализират. Следва известното на много автори ходене по мъките от едно издателство в друго и все без успех. И вечният аргумент - защо досега, на пределна вече възраст, не е издала поне един роман? Как да им обясни „колко е лесно това", особено в ония времена, когато всеки пазеше като застраховано местенцето си в държавното издателство. Отчаянието едва не прекършва творческия й дух. И точно тогава изгрява нейната звезда. Обявява се анонимен конкурс. Първата награда се присъжда на нея. Председателят на журито оценява големия творец в Теодора Владикова. Тя е неговото откритие. Дава път на творчеството й.

По време на всичките й творчески и житейски изпитания, особено след загубата на единствената дъщеря и съпруга си, морална опора става неин познат от години. Инженер. По-късно журналист. Тяхната връзка се задълбочава и придава свеж полъх на романа.