Преход и динамика на етническите процеси

Отвореният широк кръгозор към изследванията и на европейската и американската научна етиологична мисъл създаде динамични промени в българската теория за етничността. В контекста на новото приемане на съдържателната същност на етничността, преходът е жалониран от две взаимнообвързани тенденции на трансформации в българското общество: Първата отразява в прогрес процесите на етническа и политическа еманципация на етномалцинствата, която изведе в публичното пространство представители от различен етнически произход и доведе до социален и политически просперитет на един турски елит, влят в българския и в управлението на страната. Втората отразява динамично социално разслоение, довело до най-ниските нива на социалност големи групи от циганското, турското и българското население. Като контрапункт на масовата социалност е формирането на новите елити в сферата на икономиката, политиката, културата. Социално-етническите трансформации нарушават създадените представи за национална идентичност. Националната идентичност в годините на преход се изразява на практика чрез различни форми на културата. Появяват се въпросите за етничността като фактор в промените на прехода и доколко влияе върху неговите насоки? Дали политическият етнически плурализъм е достатъчно основание за запазване на хармония в отношения на неравенство? Как етничността се отразява на националния идентитет? Как "българският етнически модел" се вписва в контекста на развитието на страната ни като пълноправен член на Европейския съюз? На тези въпроси и свързаните с тях проблеми са определени и основните цели и задачи на труда.