... Ако от тялото душата се отделя чиста, без да повлича със себе си нещо негово и ако това е резултат на нежеланието й да влезе в общение с него приживе, на това, че тя го избягва, че се старае да бъде събрана в себе си и че постоянно се упражнява в тази насока, това значи, че подобна душа правилно се занимава с философия, че в същност се учи на това да умре лесно. Нали може да се каже, че в това се състои упражнението в умиране?

- Разбира се.

- Бидейки в такова състояние, тя се отправя към подобното ней невидимо, към божественото, безсмъртното и разумното, където ще намери щастие, защото ще се отърве от блуждаене и глупост, от страхове и необуздани любовни страсти, от всички човешки злини, както се говори за посветените в мистерии, понеже за в бъдеще ще бъде в истинско обще¬ние с боговете. Да приемем, че е така, Кебете, или не е така?

- За бога, така е, отговори Кебет.

- А ако душата се отделя от тялото омърсена и нечиста в резултат на това, че постоянно е в общение с него, че го обича и му служи, ако се отделя омагьосана от него, от неговите страсти и удоволствия, така щото истинско й се струва само телесното, това, което човек допира, вижда, пие, яде, което удовлетворява любовното му желание, а невидимото и обгърнатото в мрак за погледа, умопостигаемото и постижимото с философия е привикнала да мрази, да трепери пред него и да го избягва, смяташ ли, че една такава душа може да се отдели от тялото в чист и самостоятелен вид?

- Изключено е, рече Кебет.

- Аредно е да предположим, мили мой, че плътното, земното и видимото не е малко бреме и че натоварена с него, душата става тежка и че я влече назад към видимото страхът от невидимото и от Хадес... А колкото до божия род - човек, който не се е занимавал с философия и който не е напуснал живота напълно чист, той няма право да иде сред боговете. Само устременият към знание има това право...

Платон, „Федон", предсмъртен диалог на Сократ