Блянове край Акропола

БЛЯНОВЕ КРАЙ АКРОПОЛА

Седнах аз в градинката, поръчах си кафе, изпих с него три големи чаши ледена вода и се загледах, също унесено и сънливо, в Акропола. Минутите минаваха бавно. Бавно се движеше луната но еребристо-синьото небе и хвърляше бялата си упоителна светлина там, дето преди малко окото едва различаваше нещо. Постепенно тя освети и масичката, която се намираше до моята, и аз видях при нея един млад човек, с бели дрехи, който беше облегнал лице на длани и също гледаше към Партенона. Щом го съзрях, порази ме неговото лице. То бе извънредно хубаво, с големи огнени очи, със страстни, полуотворени устни, с тънък орлов нос. А високото му чело, което блестеше под месеца като изваяно от мрамор, излъчваше тайнствена сила. Имаше нещо общо между лицето на младия човек и чара на Аполона и на Партенона.

Още преди да се съвзема от неочакваното впечатление, моят съсед се обърна към мене и ми каза тихо:

-Каква чудесна нощ. Вечна нощ!

Кимнах мълчаливо с глава. А непознатият продължи все тъй тихо;

- Една от моите нощи!

- От вашите нощи?

- Да - отвърна непознатият, без да обърне внимание на почудата ми. Сетне добави съвсем естествено;

- Аз съм Ахасвер!

- Ахасвер? - повторих аз отново и докато се сетя какво ми напомня това древно и източно име, моят събеседник поясни:

- Аз съм Скитникът Евреин, осъденият от Христа да броди вечно по света.

Димитър Ив. Шишманов