Настоящият сборник отразява постигнатите резултати от осъществяването на проекта „Философско-етически, морално-правни и психологически аспекти в проблема за евтаназията", който бе осъществен с финансовата подкрепа на ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий". Основна организация по осъществяването на проекта е „Център за философски изследвания", който е основно научноизследователско звено във Философски факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Участниците в него са учени със сериозен опит и постижения в областта на философия на правото, етиката и психологията.

Сборникът поставя в центъра на своето проучване приложния характер на философското познание и неговата адекватност към съвременните социално-политически условия в България. Предложените теми са посветени на важни и актуални биоетически въпроси, които са обект на все по-засилени научни и експертни дебати. Става дума преди всичко за дискусионния проблем за допустимостта на евтаназията.

Биоетическите въпроси са по своята природа интердисциплинарни и е трудно да бъдат обхванати само от медицинските специалисти. Именно философията предлага методология и теоретичен базис, ценностна норма, в оценката на допустимостта на определени експериментални постижения на съвременната наука. Поради тази причина в сборника, посветен на проблема за евтаназията, са включени специалисти от различни дисциплинарни направления. Дискусията за допустимостта на евтаназията е интерпретирани им, три различни гледни точки: философско-етическа, правноетическа и психологическа.

Проблемът за евтаназията касае преди всичко изясняване статута на понятието личност. Допустимостта за асистирано прекратяване на изпълнения с болка и страдание човешки живот се определя от това докъде се простира личността на индивида и дали човешкият живот, лишен от разумност и достойнство, подлежи на същите ценностни критерии, както този на съзнателната личност.

Идеята за човешкото достойнство е залегнала в основата на най-важните международни конвенции. В европейската биоетика централна нормативна инстанция е идеята за неприкосновеността на човешкото достойнство, защитата на личността. Това е една саморазбираща се, непротиворечива и консенсусна гледна точка, която само не почива на нормативната наука. Това е така, доколкото всички ние, пребивавайки в своите социални и професионални роли и в битието си на индивиди, се оказваме принудени да формулираме, обосновем и извършим определени житейски избори. А в ситуацията на едно решаващо „или-или", етиката касае всички гледни точки на човешкия живот. Като начин на биване на човека в света тя интегрира всички равнища на житейския свят - политическо, социално, икономическо, религиозно.

В този смисъл етическият начин на съществуване изисква обосноваване и оправдание на същностни актуални въпроси, касаещи параметрите на човешкия живот. В съвременния етос на човешките права понятието „личност" и „човешко достойнство" имат основополагащо значение.

Две основни гледни точки доминират споровете около евтаназията - утилитаристичната и деонтологичната. Идеята за ползата, полезността стои в основата на утили-таристичния подход. Един човешки живот, лишен от разумност, свобода и достойнство и изпълнен с болка и страдание, причинени от болестта, би могъл да бъде прекратен. Към това се прибавят аргументите за скъпоструващото поддържане на един и без това обречен живот. Полезността на целта оправдава средствата, които се използват за нейното постигане. От друга страна, деонтологическият принцип настоява на това, че човекът е цел сам по себе си и при никакви обстоятелства и поради никакви необходимо полезни цели не трябва да се инструментализира, не трябва да се унищожава. Крайната цел тук е не постигането на целта, а неприкосновеността и уважението на човешкото достойнство.