Моите спомени

Валтер Бонати е смятан за най-големият алпинист в света през 50-те и 60-те години на XX век. Автор на феноменални солови изкачвания в Алпите, има решителен принос за италианската премиера през 1954 г. на най-красивия и най-трудния осемхилядник - К-2 (8611 м). "Гуру" на световния алпинизъм, оказал влияние на поколения алпинисти от цял свят, той е един от най-талантливите писатели на планинарска тема.

Понякога се питаме, какъв смисъл има днес да се занимаваме с алпинизъм. Аз от моя страна си мисля, че всичко, което ни позволява да изразим човешката си същност - в това число и алпинизмът - заслужава поне да се отнасяме към него с респект. Но за съжаление не е така, защото в един свят, който е склонен все повече да възнаграждава лукавите и хитрите и се стъписва и отстъпва пред измамниците и корумпираните, е много трудно да си пробият път такива добродетели. Като безкористна честност, последователност, отговорност, усърдие и целеустременост. Всички знаем, че истинският болник днес, при това инфектиран и силно заразен, е „обществената кауза", тоест държавата с нейните деградиращи и унизителни институции, с нейните объркани и много често скандални демонстрации на сила и в противовес с личния интерес на обикновените хора. От това следва, че обществото, толкова толерантно към ефектите от лошото управление, толкова вторачено, дори до отегчение, в размишления за своите и чуждите слабости, много често си позволява да изкривява и изопачава, дори да пренебрегва, даже най-елементарните човешки ценности. Следователно, докато в алпинизма има място за фантазията, идеализма, необходимостта от самопознание, алпинизмът ще продължи да намира мотив и причина за своето съществуване.

Истината е, че аз водя битки само за справедливи каузи и приемам само честната, интелигентната и конструктивната критика. Всичко останало се разтваря някъде във въздуха, а за мен въздух са онези, от които идва посредствеността във всичките й проявления.