Homo Byzantinus?

Съставители на този сборник са Албена Михайлова, Веселина Вачкова, Цветелин Степанов

Съществуват ли културни специфики, които дават основания да се говори за особен, Византийски човек? Отговорите, предложени от авторите в този сборник , представляват поглед към темата от различни ракурси - история, археология, езикознание, литература, изкуствознание, културология. В тази книга Homo Byzantinus е представен като човек архаичен - силно вярващ (и нерядко потресаващо суеверен), дълбоко традиционен (и подозрителен към всичко, неподкрепено с авторитета на „древните"), самовлюбен (и склонен с лека ръка да заклеймява всичко неромейско като „варварско") и почти гениално манипулативен (създаващ йерархии и паметови картини на миналото и настоящето, чиято вътрешна противоречивост не ги прави по-малко сугестивни до днес). Паралелно с това Византийският човек е личност удивително модерна. Той обича лукса и комфорта, доброто представление и забавление, независимо дали го получава на Хиподрума или в храма, по време на Божествената литургия, в острите политически памфлети или в анекдотите за светците; той е критичен и рационален до такава степен, че в определени ситуации напомня постмодерния човек, усъмняващ се във всички хипеер-текстове и супер-институции... Накратко, Византийският човек (който е грък и римлянин, но и българин, сириец, грузинец, арменец, сърбин, руснак, влах) не само че е съществувал, но може би съществува и днес. Той е личност сложна и интересна, с която човек определено си заслужава да се запознае чрез текстовете събирани в този сборник.