Инакомислещи

Стиховете му са достатъчно къси, за да има място и за моите мисли, и достатъчно емоционални, за да извикат в мен неочаквани пристъпи на тъга, смях, съмнение и откровение, пише в предговора Димитър Христов. Тая динамика и задъханост прави поезията на Трайче Кацаров (както и драматургията му) своеобразна и неприличаща на познатите образци. Странно как ерудицията е послужила за опора, от която авторът се е оттласнал, за да дълбае и да лети към неизвестни и неоткрити вълнения. Дали се връща в детството, или пътува в бъдещето, авторът изследва облика на съвременника, за да ни изненада с всичко онова, което ние не сме забелязали, а е толкова близко. И ако съвременникът не разбира добре написаното от Трайче Кацаров, значи не познава себе си, обобщава Христов.

Поетиката на Трайче Кацаров е модернистична, но същевременно предметна и неусложнена. Стихът е свободен, няма излишни натрупвания и многословие, изчистен е откъм самоцелна метафоричност. Ето един пример:

Поставиха истината на пътя като

знак - черна точка на пътя.

И никой не спира.

Никой за нея не говори сериозно.

А тя от мъка става

все по-голяма и по-голяма

и към всеки, който й обръща гръб,

се провиква:

Един ден, като порасна голяма,

лъжа ще се нарека!